Направо към съдържанието

Царска гара в Казичене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Царска гара в Казичене
Карта Местоположение в Казичене
ВидТеснолинейка
МестоположениеКазичене, Република България
Царска гара в Казичене в Общомедия

Царската гара в Казичене е стара, нефунционираща железопътна гара на село Казичене, намираща се в състояние на почти пълна разруха (към 2024 г.).

Цар Фердинанд с брат си принц Филип и племенника си Леополд, в локомотива князете Борис и Кирил.
Катра на маршрута на теснолиейката Царската гара в Казичене – Царски дворец „Врана“

Гарата има и полева железопътна линия с дължина 3,5 километра и междурелсие 600 mm, която работи от около 1906 до 1918 г. Маршрутът ѝ е минавал от гарата в Казичене, днес квартал на София, до двореца „Врана“.

Теснолинейката е построена от 1906 г. и е открита през 1911 г. Тя служи за снабдяване на двореца „Врана“ (Двореца на враните) с въглища, храна и други стоки. Използван е и за качване на чуждестранни държавни глави, пристигнали със стандартната железопътна линия. Сред най-известните пътници са българските царе Фердинанд I и Борис III. също много влиятелни политици и личности, включително по-късния германски външен министър Йоахим фон Рибентроп и германския дипломат Константин фон Нойрат, британския крал Джордж V и императора на Австро-Унгария Карл I.

Цар Борис III е могъл сам да управлява локомотива, тъй като е положил изпит за локомотивен машинист на 17 години с локомотив № 324 по жп линията Каспичан – Варна.[1][2]

Останките от железопътната линия все още са били запазени през 60-те години на XX век, но оттогава са били бракувани. Рухналата царска гара в село Казичене е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата през 2008 г., но това първоначално не спира упадъка.[3] През 2020 г. държавната компания за железопътна инфраструктура започва обновяването на гарата. Финансирането, осигурено чрез държавната оперативна програма „Транспорт“, е в размер на 1,3 млн. лв.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена във виенски архитектурен стил. Чакалнята е оформена като приемен салон с две странични помещения и великолепни арковидни прозорци. Богатата орнаментика по фасадата е особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, на които се крепи покривът, и козирки. Подът ѝ е бил постлан е керамични подови плочки с глазура, оцветени в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалнята е имала и две кахлени печки.[4] Строежът на гарата съвпада със закупуването на стария турски чифлик „Чардаклия“ от цар Фердинанд и изграждането на резиденцията дворец „Враня“.[5]

Локомотиви

[редактиране | редактиране на кода]

Един от парните локомотиви е произведен от А. Борсиг в Берлин през 1906 г. с фабричен номер 5912. По-късно получава фирмен номер 202 на БДЖ и през 1938 г. е доставен на военния завод в Казанлък. От 1965 г. е изложен в двора на локомотивно депо Стара Загора без задна стена на кабината на машиниста и с водосточна тръба като комин.[6]

Бележити пътници

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Царската теснолинейка // Теснолинейната история на България, 20 юни 2021. Посетен на 30 май 2024.
  2. ↑ Константинов, Живко. Царската гара в Казичене тъне в разруха // nova.bg, 5 май 2015. Посетен на 30 май 2024.
  3. ↑ Константинов, Живко. Кой прав и кой крив – Царската гара в Казичене продължава да се руши // obshtestven.wordpress.com. Посетен на 30 май 2024.
  4. ↑ Да спасим Царската гара в Казичене // peticiq.com. Посетен на 30 май 2024.
  5. ↑ Царска гара Казичене - София // opoznai.bg, 12 април 2021. Посетен на 30 май 2024.
  6. ↑ Деянов, Димитър. Царска теснолинейка? // bgrail.eu, 26 януари 2015. Посетен на 30 май 2024.
  7. ↑ Царската гара – Казичене (Казичене) // wikimapia.org. Посетен на 30 май 2024.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Царска_гара_в_Казичене&oldid=12375412“.